От нищо- нещо. Или как се сдобих с ново килимче

Не помня от колко време в килера  ми стояха разни прежди, на които така и не бях намерила приложение. Наскоро ги изрових и реших да изплета и сложа седалки на скъсания ми и здравия балконски стол. Плетох с кука номер 6 на висок пълнеж, но нещо не ми се връзваше розовата прежда със сивата облегалка на стола и, за да не отива труда ми на вятъра реших да направя пухкаво килимче за хола.


Изплетох парче с размери 50 х 40 см.

От друга шарена прежда, която беше предвидена за чорапи, но така и не се стигна до тяхното изплитане, си нарязах лентички с дължина около 10-12см и започнах ги да навързвам за основата.

И тъй като шаренкото не ми стигна си нарязах още лентички от сива прежда (с нея успях да вържа килимчето с цвета на дивана в хола) и тях навързах между меланжираната прежда.

Доста свежо се получи като комбинация, а и както казах по- горе, се комбинира доста успешно с дивана ми. Понеже килимчето не е кой знае колко като размер реших да го сложа пред вратата на балкона (сина ми много му се зарадва и доста щрапа по него)

Ето го и крайния вариант.

Поздрави от Супер Мира :)

Белите на Боби, или как претапицирах стол

Преди няколко години (3-4) си купихме две сгъваеми столчета. Бяха на някаква промоция в Практикер. Доста дълго време ни вършиха работа и лятото си седяхме на тях на балкона. Преди 2 седмици обаче скъсахме тапицерията на единя стол (другия вече ни служи като офис стол пред компютъра). Явно поизтъняла и поизгоряла от слънцето мушамената тапицерия сдаде багажа и на седалката се получиха 2 дупки, една по- голяма и една по- малка.

Онзи ден майка ми, която ни е на гости, реши да барикадира вратата към терасата със скъсания стол, за да не може да излиза сина ми сам. Той е на годинка и половина и всичко му е интересно, та докато се обърна беше скъсал цяло парче от тапицерията на стола и откъснал част от дунапрена под нея. Ето как изглеждаше седалката след набезите на Боби:

И така се наложи да се хвана за работа ( и без това бях замислила да слагам нова тапицерия, но все не ми оставаше време). С отверка извадих такерните скоби, с които беше захваната мушамата за седалката и ги запазих за последваща употреба, оставих и дунапрена. След това изнамерих една моя стара дълга пола, която реших да използвам за целта (случайно беше в същия цвят като оригиналната тапицерията на стола). Парчетата откъснати от дунапрена залепих с C200 и си стана като нов :)

От полата изрязах парче по- широко от седалката и я закрепих с предварително запазените скобички от старата тапицерия.

Стара тапицерия

Нова тапицерия

След това си завинтих седалката обратно на рамката на стола, и ето, новият ми - стар стол вече е с нова дрешка. (в долния ъгъл е пропуснало малко от лепилото, с което лепих дунапрена)

И все си е така удобен :) :) :)

От нищо- нещо. Coffee table за балкона.

От много време се каня да си направя маса за балкона от една стара макара за навиване на кабел. И така макаричката отлежа доста на терасата на майка ми докато й дойде времето мъжа ми да я докара във Варна и да замисля как точно да я направя.
Започнах от ето това - малко мръсна и стара.

С домакинска гъба и байц в цвят "палисандър" боядисах макарата, за да скрия петната и дефектите по дървото и надписите по картона. За плот сложих плоски камъчета събрани от плажа. На снимката е предварителното нареждане преди да лакирам масата с яхтен лак, за да е по-устойчива на условията навън.

Камъчетата залепих върху един плат (5мм) теракол смесен с лепило Ц200. След това лакирах дървото с 3 ръце лак и 1 ръка върху камъчета, за да се запечата теракола там където прозира и да не се развали от дъжд и т.н.

 

И така вече си имам нова маса за балкона, където сутрин с удоволствие си пия кафето, а вечер с мъжа ми си пием биричката :)

Какво да си хапна от....нета?!?

Умирам си да експериментирам с разни рецепти и рецептички намерени в  (не)известни сайтове. В повечето случаи гозбите стават много добре, но определено тази, която ще ви представя тук стана доста вкусна, а и можете да експериментирате. Синът ми ( на 1 година и 5 месеца) също много я хареса.
Рецептата взех от За Жената оказа се невероятно сполучлива.4 големи яйца (или 5 по-малки)
1/2 чаша пармезан (кашкавал)
1/3 чаша олио1 чаша брашно + 1 ч.л. бакпулвер
1 средна глава лук, нарязана наситно, става по- хубаво с червен лук
3 чаши млади тиквички, тъничко нарязани (2 средни тиквички горе-долу)
сол
черен пипер
магданоз 
риган 
Разбиват се яйцата с останалите продукти (без тиквичките). Добавят се тиквичките и отново се разбърква. Изсипва се в намазнена тава и се пече на 180 градуса до готовност.При желание може да се сложи и някакво пушено месо- бекон, шунка, прошуто, придава още по- добър вкус.
Да ви е сладко!

Нещо сладко за душата

Както споменах и в предишен пост - обожавам да готвя. Ето защо гледам много кулинарните канали и най- често 24 Kitchen  . Там за пръв път чух и видях Банофи, но тамошното беше в малко по- различен вариант от това, което ще ви покажа тук.За рецептата съм благодарна на моя много близка приятелка - Вили.Банофито, което Рудолф Ван Веен прави в ефира на кулинарния канал беше под формата на пай, а този, с който ме почерпи Вили беше по- скоро като чийзкейк.За този десерт може да се каже само едно  - това е нещо, което докато ядете получавате душевен оргазъм ;)Банофи е доста сладко, но пък е страхотно удоволствие за небцето.
От мен рецептата:
1 кутия подсладено кондензирано мляко1 пакетче масло (125гр)1 пакетче какаови чаени бисквити1 кофичка заквасена сметана (400гр)1 пакетче пудра захар (125гр)1-2 банана
Заквасената сметана се изцежда една нощ от водата и се разбива с пудрата захар.Кондензираното мляко както е в консервата се поставя в тенджера с вода, като водата трябва да покрива консервата и се вари 2-3 часа, колкото по- дълго го варите, толкова по- гъсто става. Трябва да следите водата да покрива консервата през цялото време.Бисквитите се смилат заедно с разтопеното масло. С тях се покриват дъната на десертни купички. Върху бисквитения блат се нареждат нарязаните на кръгчета банани и се заливат с кондензираното мляко. Най- накрая слагате заквасената сметана като последен пласт на десерта.Хубаво е Банофито да поседи поне 2 часа в хладилника, за да може да стегне бисквитения блат и млечния крем.

Пожелавам ви приятно хапване!

Да живеят печурките!

Печурките ги наричат "трюфелът на XIX век". И не случайно, за всички, които обичат гъби печурката си остава една от най- вкусните, лесни за приготвяне и вкусни гъби.Диетични, витаминозни, с бяла шапчица и стегната и нежна месеста част печурките са натурален продукт, който е леснодостъпен през цялата година, съчетава се отлично във всички кухни. Неслучайно световните кулинари казват, че няма лошо ястие, ако в него присъстват печурките.Повече информация за тези гъби можете да намерите в Сивостен
Но да си дойдем на думата - у дома печурките са на голяма почит. Ядем ги всякак - на сос, в къри, запечени на сач и изобщо във всякакви рецепти, но любими и бързи за приготвяне (и изяждане) са ни задушени в масълце. С малко сол и пипер и поръсени обилно с настърган кашкавал - е няма такава вкусотия. Ако пък се смесят кралски с обикновени печурки и малко кладница става невероятно!Наскоро един наш семеен приятел, каза, че като е бил някъде си на работа му е замирисало на задушени гъби и се сетил за моята рецепта :D
Както не веднъж съм казвала - много обичам да готвя, от всичко, и по много. Така е и с малките бели гъбки (напоследък, обаче, все попадам на някакви гиганти ). Ето и моята рецепта за лесно и бързо бирено мезе:
500 до 1000гр гъби печурки (каквито обичате, може и да ги смесите, кралски и обикновени)1 пакетче масло100-200гр кашкавалсол и пипер на вкус
Печурките се нарязват на не много тънки парчета и се задушават в маслото, подправят се на вкус с подправките и докато са все още топли се поръсват с настъргания кашкавал!Да ви е сладко!

Лепкави свински ребърца

 


 С мъжа ми от доста време се канехме да си направим ребърца в мед. Понеже и двамата сме фенове на по- особените вкусове реших да експериментирам и да направя т.нар. Sticky BBQ ribs , но тъй като нямаме барбекю ги пекох на фурна.Рецептата взех от тук, но я промених леко - добавих къри и не сложих кетчуп. Ребърцата ни бяха над килограм и по- мазнички и отне малко повече време да се опекат - около 50 минути на фурна загрята на 200 градуса. Обръщах ги няколко пъти и бяха поели доста добре от маринатата.
  Тъй като остатъка от маринатата изсипах в тавата да се пече заедно с месото се получи и страхотен сос. Меда омекотява острия вкус на горчицата и соевия сос, но пък техния аромат насища месото и става крехко и много сладко.Е, наистина ми се получиха доста вкусни, а и доста бързо свършиха :)Ето и крайния резултат.  Малко ми е неугледна тавата от маринатата, но повярвайте ми крайният резултат си заслужава и чакането и миенето на съдовете след това.

За добре дошли!

   След много увещаване от моите приятелки - мами, най-после се реших да направя дългоочаквания от тях блог.    Тъй като те ме наричат (дали на шега или не - не зная) Супер Мира, затова реших и да кръстя моята лична страничка "Творенията на Супер Мира".   Тук ще можете да четете за много неща - от рецепти за разни манджички, до това как да направите от нищо нещо или как да ремонтирате някоя стара мебел.   Пожелавам ви приятно сърфиране в моя блог и дано намерите много полезни и интересни неща, които да са ви от полза.   Поздрав от вечерна и прохладна Варна!!!